„ЗОЛОТЫЕ КОРАБЛИКИ”
Григорий Григорьевич Сатовский-Ржевский (1909-1955 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗЛАТНИ КОРАБЧЕТА
Златни корабчета в синя далечина,
кандила святи в нашия грешен свят светят,
и, разгърнали тук горделиви платна,
по вълни на ефира вървят към небето.
Позлатените мачти с гравиран размах,
такелажи под слънце рубинено светят
и пораждат в душата див сладостен страх
от огромното щастие, свито в сърцето.
Сякаш дневник момичешки бе вечерта,
но кога бе, насън ли мечтата се върна?
Или детство в далечните прежни лета
се в усмихната златна легенда превърна?
Но минават бездушно години край нас
и ненужно гердани от делници нижат,
пак са вечери чисти, но никога аз
вече златните корабчета там не виждам!
Само в детството ние летиме насън,
само в тихия стих тези приказки чувам,
само в бистрия ясен напевен бездън
златни корабчета в младините ни плуват!
Но минутата свършва. Със зверска тъга
вият вихри житейски в години разломни,
нова буря бушува, въртейки сега
на несбъднато щастие златни отломки!
Ударения
ЗЛАТНИ КОРАБЧЕТА
Зла́тни ко́рабчета в си́ня далечина́,
кандила́ свя́ти в на́шия гре́шен свят све́тят,
и, разгъ́рнали ту́к гордели́ви платна́,
по вълни́ на ефи́ра вървя́т към небе́то.
Позлате́ните ма́чти с грави́ран разма́х,
такела́жи под слъ́нце руби́нено све́тят
и пора́ждат в душа́та див сла́достен стра́х
от огро́мното шта́стие, сви́то в сърце́то.
Ся́каш дне́вник моми́чешки бе вечерта́,
но кога́ бе, насъ́н ли мечта́та се въ́рна?
Или де́тство в дале́чните пре́жни лета́
се в усми́хната зла́тна леге́нда превъ́рна?
Но мина́ват безду́шно годи́ни край на́с
и нену́жно герда́ни от де́лници ни́жат,
пак са ве́чери чи́сти, но ни́кога а́з
ве́че зла́тните ко́рабчета там не ви́ждам!
Са́мо в де́тството ни́е лети́ме насъ́н,
са́мо в ти́хия сти́х те́зи при́казки чу́вам,
са́мо в би́стрия я́сен напе́вен бездъ́н
зла́тни ко́рабчета в младини́те ни плу́ват!
Но мину́тата свъ́ршва. Със зве́рска тъга́
ви́ят ви́хри жите́йски в годи́ни разло́мни,
но́ва бу́ря бушу́ва, върте́йки сега́
на несбъ́днато шта́стие зла́тни отло́мки!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Сатовский-Ржевский
ЗОЛОТЫЕ КОРАБЛИКИ
Золотые кораблики в синей дали,
Как святые лампады от грешного мира,
Развернув паруса горделивые, шли
Прямо в небо по трепетным волнам эфира.
Золоченые мачты в резных облаках
И на солнце рубиновом – легкие снасти
Зарождали в душе жгучий, сладостный страх
От щемящего сердце огромного счастья.
Этот вечер был прост, как девичий дневник,
Но когда, как давно, не во сне ль это было?
Или детство далекое прежние дни
В золотую легенду, смеясь, превратило?
Но идут, чередуясь бездушно, года
И в бреду бусы будней ненужные нижут,
Вечера так же чисты, но я никогда
Золотые кораблики больше не вижу!
Только в детстве бывают крылатые сны,
Только в тихих стихах эти сказки порхают,
Только в строчках певучих, чисты и ясны,
Золотые кораблики вновь проплывают!
Но минута минует. Звериной тоской
Вновь завоет житейское, злое ненастье,
Снова буря бушует, крутя предо мной
Золотые обломки небывшего счастья!
---------------
Руският поет Григори Сатовски-младши (Григорий Григорьевич Сатовский-Ржевский) е роден през 1909 г. в Петербург. През 1918 г. емигрира с родителите си в Китай. Ползва творческия псевдоним Д. Грей. Живее в Харбин и Шанхай. Публикува поезия в сп. „Рубеж”, в. „Заря” и алм. „Прибой”. От 1945 г. работи във в. „Русское слово”. Автор е на стихосбирката „Золотые кораблики” (1942 г.) и на книгата с публицистика „Бушидо” (1940 г.). Умира през април 1955 г. в гр. Харбин, Китай.